Не знам дали е есенна тъга по -лятото,горещи плажове ,тихи вълни ,бриз и жарки целувки.Есента е равновесието ,една хармония между 
есенна тъга ,очи пълни с  красота и душа отворена за всичко от изгрева до залеза.Има хора ,които познаваме дълги години ,а не могат да седнат с нас на една пейка,не в буквален смисъл, духовно сме  толкова далечни.А има хора с които се познаваме от няколко часа и имаме чувството ,че винаги сме се познавали,докосваме най-скритите струни на душата си и тя запява -есенна песен на две сродни души,а листата падат,леко захладня и дъжд заваля ,а ние сме извор ,чист ,кристален на двама истински приятели.Понякога се питам ,като ни е нужно толкова малко ,защо все търсим ....защото сме хора и поемаме и болка и радости. 
Може би щастието е това ,да няма нищо за разбиране просто да намерим нишката един към друг.