Не ласкай всеки път душата ми,
ще помисля, че е измама,
не ласкай всеки път сърцето ми,
има случаи - е от камък.
Но бъди неизчезващо слънце,
светлина искам и в облака,
аз не съм жена - малко зрънце,
но по характер съм - обична.
И откриеш ли точно мярата,
тази, на мъжката истина,
имай и в мене вярата,
че двамата сме ... осмислени.
23 ноември 2018г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари