Аз искам да те помня все така

Сърцето ми разкъсано кърви, но не е мъртво, няма и да е. Болката е неописуема, по-лошо от всяка очаквана злина, отвратителната истина на смъртта на едно чувство. Аз знаех, че е така. Но сега вече съм сигурна. Като камък заседна и тежи, задушава ме, не дишам, не виждам, само черната студена тъга се разлива пред очите ми, с меч в ръка някой разкъсва душата ми на части, на милиони малки парченца. Отказвах да повярвам, но сега знам, вместо по-добре, стана най-лошото. Не мога повече да се боря, трябва сама да убия душата си, за да не допусна да го направиш ти. Никога няма да ти простя това, Викторе, знам какво съм казвала, но това никога няма да ти го простя...