Всичко започна от "Илиада"

Припомних си старите дни. Старите хора, макар и в опаковката на настоящите. Времето, когато всички бяхме други. Малки, наивни и чисти, не знаехме какво е злъч и омраза, нито сарказъм, не се бяхме обиждали и наранявали с желанието всеки да надделее и да застане отгоре. Казваш, че са били детски увлечения. Може да е било така. Сигурно е било така. Но, ах, как искам пак да съм дете. Искам пак да си играя със децата без да има значение нищо от външното, там, където е важна само душата. Искам пак да пускам хвърчило в парка без мисли за утрешния ден. Искам да ям захарен памук докато устните и пръстите ми не залепнат от сладост. Искам да заспивам уморена от слънце и мечти на дивана в хола, да съм толкова малка, че да се побирам в орехова черупка... Искам...