ДЕЛНИЧНО ПРИЗНАНИЕ

 

 

 

 Аз нямам делник, който да е празен,
да мине без идеи и без цел,
от сутринта самата аз си казвам
къде ще бъде моят път  поел.

И може би, понеже тъй от млада,
на битието аз държа юзда,
безвъзрастово време ми се пада
и светлина от приказна звезда.

С динамиката никак не старея,
напред със удоволствие вървя
и стихове редя, докато грея
във свойта чиста бяла красота.

И всеки ден е чудна плетеница,
дори да има спънки и беди,
но Бог държи единствено Росица
и отстранява всякакви щети.

И аз отдавна съм му обещала,
че ще го славя всеки следващ ден,
щом  се издигам, слънчева и цяла,
над всяка подлост, хитрост и проблем.


20 март 2019г., София
Росица  КОПУКОВА