С Т А Р О С Т

 

 

По пътя към последния завой,

където се изхлузва битието,
дано намери старостта покой,
дано да има радост във  сърцето,

дано утихнат бурите в деня
под Божията милост, докъдето
живял си ти по свои правила
и всичко е и дадено, и взето.

Надежда има в  оня светъл миг,
когато непознат ръка подава
и ти разбираш, че не си велик,
а само смъртен в земната забрава,

и ти разбираш, просто си човек,
назад оставил суета и слава,
и ако има някой друг сега до теб,
то само тази сила ти остава.


21 март 2019г., София
Росица  КОПУКОВА