ЕДНА ДУША

-Изгубена си в нощта. Студено е .Очите ти казват повече от думите. Нуждаеш се от мен, нали? Животът не е такъв, какъвто изглежда. Спри да живееш в мечтите, самотна, топла душа, в този свят студен. Късно е. Ела. Да се махаме от тук.
-Млъкни! Замълчи! 
Гласът продължаваше да говори. Тя го чуваше, не виждаше никой, но глас имаше. Откъде идваше -не знаеше, не искаше и да знае.
-Изгубена си в нощта, без желание за борба.
-Не, не е вярно! Аз съм тук и знам защо съм жива. Намерих се.
-Студено е, казах ти. Трябва да се махаме от тук.
-Къде? Тук ми е добре. Жива съм. Харесва ми.
-Всички, те, идват да те вземат. Няма да те намерят. Никой няма да те намери. Ти си тук и те няма.
Ела, тръгни с мен.Там...там ни чакат. Аз съм до теб, ние сме заедно. Подай ръка и тръгни с мен. Остави, забрави... Тук всичко е същото.Там, за там с мен тръгни.
-Няма ли да млъкнеш, глас проклет? Аз имам глас -силен, имам смях -звучен, имам усмивка -цветна, имам поглед -лъчист, имам....тук всичко имам. Имам....мечти.
-Спри да живееш в мечтите! Казах ти. Не лети. Няма къде, няма с кого, нямаш с какво. Порязана си.
Не, не съм! Имам душа, все още я имам -моята. Тя може да говори, тя може да лети, тя, тя .....Не я давам!
-Не, нямаш! Ти си за себе си и за всички. Късно е. Ела. Стегни се. Трябва да се махаме от тук.
-Остави ме на мира! Махни се! Не искам.....Никъде няма да ходя! Ще летя пак и пак -без крила, с моята, с моята бедна душа. Имам я. Все още я имам. Никъде не искам да......ходя.
Нощта -погълна я. Останаха следи, които водеха някъде далече. Къде?Никой не знаеше.

05 април 2019.,Плевен

Анита Христова Трифонова