Къде е моето място? Сред влюбените, да правя хората влюбени, да сближавам, да се радвам на техните радости? А аз? Както обикновено чакам, втренчена в телефона, затаявам дъх, минавайки покрай познатите места. И отново нищо, както обикновено. Милион усмивки на ден, здравей на всеки ъгъл, усилия за любимите ми хора, да дарявам радост, да разделям и събирам отломки на разчупени сърца. Да лекувам незарастнали кървящи рани, да вдъхвам надежда, да подкрепям, да сдобрявам... А кой ще излекува моето сърце, дали някой ще го дари с радост? По-скоро не, всичко хубаво е толкова кратко, че минава преди да се усмихна. Може би съм като клоунът, който винаги е тъжен, един Ерос, който дарява на другите любов, късайки от своето сърце...
2 Коментара
Разглеждащи това в момента 0
- Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
Препоръчани коментари