Не всеки поет е нещастна и гибелна птица,
макар че поет - не е синоним на щастлив,
но срещат се и оптимистите като Росица,
която не губи надежда - светът е красив,
която се вдига след всяка сполучила битка
на тихия фронт, в реалния земен живот,
пак хваща перото и търси поредната близост
със светли души, от нашия страдал народ.
Не всеки поет намира смъртта под небето,
но всеки лети над времето и над смъртта,
защото поетът разбира така битието,
че то е проекция малка от вечността.
Защото поетът , понесъл всемирни идеи,
не може да спре до прага на своя си дом.
Не всеки поет загива от хората - плевели,
но всеки от тях рискува да падне в погром.
19 юли 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари