ЗАТВОРЕНА ДУША

Но пътят е напред, към светлината
и не като затворена врата
ще трябва да живее тук душата,
обречена на лична самота.

Оплетена във собствените тайни,
които се запазват чрез лъжи,
душата не издържа до безкрайност,
когато крие, лъже и мълчи.

Бих казала, не е Богоугодно
и не е със Всемирния синхрон,
защото честността е по- удобна
и във живота тя е верен тон.

Като мъглявината Андромеда
се губи просто не един живот.
И хората забравят, Бог ни гледа
и знае всеки наш пореден ход.

За болката - отправяме молитва,
към другите - отправяме любов
и всяка наша искреност политва
към нечие сърце за благослов.

20 юли 2019г., София
Росица КОПУКОВА