Всяко лято старата пътека
е осеяна с трилистни детелини,
търся с четири листа, та нека
щастието да не ме отмине.
Ала няма, само са трилистни,
както пее Лили Иванова,
многобройни, свежи и усмихнати,
в старата пътека - вечно нова,
старите очаквания блясват
във зелените очи наоколо,
сигурно е, няма да угасне
желанието да открия своята.
Но по пътя щастието с мене
си поделя въздух и копнежи,
Витоша е цяла осветена
от любов и нежност, и надежда.
8 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари