СТАЦИОНАРЕН ТЕЛЕФОН

И аз го бърша, тайно си поплаквам,
а той без звън ме гледа със очи
и жица има, има си слушалка,
и спомени си има, но мълчи.

От времето на телефонна радост,
до днешния мобилен апарат
е минал цял живот и епохалност,
тогава моят татко беше млад.

А на епохата черта не слагам,
тя има специфична красота,
да си стои, по-скъп ми е от всякога
и да ми спомня думи с топлота.

Аз пак ще го забърсвам и на почит
над раклата докрай ще го държа,
над времето и неговия прочит,
защото е емблема на дома!

11 януари 2020г.,София
Росица КОПУКОВА