Имам в повече доброта,
който иска, го уча на нея,
ала гледам сега по света
ми се чудят, че с нея живея.
Имам сто пъти точно око,
за да уча на справедливост,
ала виждам, ме гледат със зло
и в еснафския обсег умират.
Имам дадено много от Бог
и раздавам, така, за душата,
но Всемирът е някак си строг -
само Бог ми раздава отплата
и помага ми в тежкия миг,
та накрая напълно успея,
няма криза при мен, няма вик,
аз така, със късмет, си живея.
Няма кармата ми грехове,
от такива родът ме опазил,
да си щедър така е добре,
по-добре от това - да намразиш.
И за следващ живот имаш шанс
от доброто да носиш нагоре,
не да плащаш във бъдния час
дан за злото, което си сторил.
24 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари