НА ДЯДО МИ ТОМА
· 311 прегледа
Животът го мина на чисто с душата си цяла,
потопен във мечта, с Македония и с идеала,
до я видиш свободна и българска, но не дочака,
идеал е едно, политиката - тя е дуяка.
Смелост имаше не за една, за три роти вкупом,
на магия живя, но Бог те запази за дълго
и наскоро полях твоя гроб, със калпак и медали
гледат твойте очи, не във мен, а далеч в идеала.
Имам нещо от теб, имам даром от твоята сила
и обичам дълбоко и свойта България мила.
Ти говориш навярно "отгоре" със Ботев и Левски,
помоли се за нас, да я бранят светците навеки.
Може би пак ще дойдеш отново. Кога? Аз не зная,
в образ друг прероден ще те пратят надолу от Рая
и съм сигурна аз, че кръвта ти пак няма да трае,
ще воюва така, както само тя може и знае.
24 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари