Обикновените неща вълнуват
сърцата, но способни за обичане,
пулсират , но съвсем не се преструват,
че каузата заслужава вричане,
че падат просто сенки върху личности
и някои потъват във проблеми,
обикновените неща изискват
души разбиращи, души големи.
Обикновените неща ни стягат
и страшно е - надлъгване на помощ,
животът - като въздух под налягане
и като въздух, зареден с притворство.
Накрая всеки плаща своя карма,
но по- добре човешки да живеем,
да, нищо в този свят не се прощава,
но който оцелее- оцелее.
5 март 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари