Додето се наканя по света
да тръгна, след проблеми и задачи,
то взе се, че световната врата
от бежанци и вирус се залтлачи.
И няма път към хубави страни,
променят се за часове съдбите,
борби да оцелееш, пак борби
или ще отлетиш към висините.
Като че ли за някои е мрак
във мир да се живее и в разтуха,
смъртта и катаклизмите са знак,
че са доволни дяволите тука.
Не пречи нищо и Земята да й е рай,
тя затова от Бога е дарена,
човекът няма да й сложи край,
то Божия е цялата Вселена.
И всеки е затворен в своя дом,
и пролетта не може да го радва,
Човечеството, спряло пред погром,
отново някой някъде наказва.
13 март 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари