ДОКАТО....
· 310 прегледа
Докато почиваме в дома си,
можем да потърсим вечността,
слиза тя в изкуството и носи
личен дар от Божия ръка.
Можем себе си да преосмислим
и анализираме сами,
времето тече между баирите,
но във къщи сякаш си стои.
Можем да се вгледаме в душите
на любимите ни хора днес,
колко много мигове изпускаме
някъде, когато няма вест.
Да се разделим със самотата
като я запълним с доброта .
Да, светът се превъртя, но свята
ще остане само любовта.
А скръбта е временна ,защото
пак животът ще я победи.
Пак полека ще отстъпи злото,
по- добре да стане отпреди.
3 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари