За песен време - и животът отлетял,
миг във Вселената и път към нея,
но трябва все пак тъй да си живял,
че името ти да те надживее.
Останалото си е суета
и пустош без следа и без надежда,
че в твойта дан, дарена на света,
след тебе някой друг ще се оглежда.
Да, не е съвършена до възбог
планетата на земните ни страсти,
но всеки има своя песен - срок
за мисия и някакво участие.
А после, по оставена следа
ще търсят поколения посока,
така че - и във радост, и в беда
да не изпуснем, на Земята, срока.
4 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари