ОБИЧАМ ХОРАТА ДА СА СЛЪНЦА
Обичам хората да са слънца,
дори когато се гневят, да светят,
със светлината стават чудеса,
а облачните са ми неприветни.
Души обичам, в слънчевия път
намерили утеха и опора,
за всеки има и любов, и кът,
и радост повече да има, хора.
Останалите ще се извалят
подобно капки дъжд и ще попият
забравата, а другите блестят
и точно тях ще спомняме и ние.
И ако имаше такъв баланс
на светли хора в нашата планета,
те щяха да дадат и много шанс
щастливо да ни бъде битието.
Дано из следващите векове
да бродят светли хора по земята,
а ние ще оставим стихове,
да помнят, че мечтахме красотата.
14 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари