Природата безмълвно ми говори,
да, истина е, духом не мълчи,
игликите ми в двора ококориха
най-хубавите приказни очи.
Притича катерица много близо,
какво ми каза, тъй и не разбрах,
но Й помахах, тя опашка вирна,
целувка пратих, гледа ме без страх.
Елхите ме посрещат добролюбно.
Една загина, ала нови две
растат красавиците и безшумно,
щом вляза, те подават ми ръце-
погалвам ги, ама безкрайно нежно,
за да добият воля за живот.
И след отминалото време снежно,
взаимно пак намерихме си брод.
Приплъзнала е в двора красотата
в напъпилите стари дървеса
и толкова естествено земята
със нова сила ражда чудеса!
15 април 2020г., София
Поздрав от вилата
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари