Чакам вирусът да си замине,
да видя после още Божи свят
с усещане, че моята Родина
ме чака да се върна пак назад.
И спомени да понатрупам още
за разказ в Симеоновския двор,
да изживея още дни и нощи,
да осветля и своя кръгозор,
та като дойда в пътя си обратно,
да преповторя: " Тук ми е добре!".
И любовта не я деля на кратно,
България си ми е на сърце.
Отдавна само творчество раздавам
и то ме изпревари по света,
но нека...и на вируса прощавам,
че много ме задържа у дома,
щом думите летят като комети
и светли кацват в нечия душа,
а аз летя със тях във интернета
и вярвам, че все някого теша!
16 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари