ПОНЯКОГА
· 339 прегледа
Понякога така, ми се отива
на някой неизвестен коловоз,
с кафе в ръката, позитивно жива,
изпращам влаковете без въпрос.
Понякога си взимам и билетче
до гарата на някой хубав град
и може пътят да не е далечен,
но със емоции и със заряд.
Обичам хората да наблюдавам
и , без да знаят, да ги " разчета",
събирам разкази и отминавам,
и после оживяват във творба.
Понякога пък хвърлям и стотинка
навънка, при пътуващия влак,
та в чудното нанизване на спирки
да мога някъде да сляза пак.
Обичам влаковете на живота
да взимам от нечакан коловоз.
Пътува ми се. И докато мога
за някъде ще тръгвам без въпрос.
2 май 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари