ПРОГНОСТИКА
· 299 прегледа
Има хора - лъчи, има хора - светулки,
има хора - хиени по белия свят,
има даже такива - като невестулки
и къртици подмолни по душа и по цвят.
Аз обичам онези със светлия блясък
и надмощие нека да взимат докрай,
а пък другите - шепичка тревен отрязък,
да си учат уроците в земния рай,
да не тровят земята и хора, и птици,
идва новата ера със своя морал,
аз приемам света със открити зеници,
да е нов, и духовен, и честен, и бял.
Щедра обич да прати небесният вятър,
знам, че има за всеки, стига да е човек.
И на сцената в този житейски театър
да играем живота си век подир век.
3 май 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари