Цяло Симеоново е в люляци,
надничат край пътеки и огради,
напира пролетта като омайница,
дето не знае никакви прегради.
Раздават от безкрайното ухание
и кимат - искат нещо да ти кажат,
не мога да им причиня страдание
и да ги кърша, и да ги наказвам.
Погаля ги - като лилави феи,
извити грациозно с тънки шии,
небето в красотата им немее,
чак свят , от аромата, ти се вие.
На тук - натам, все приказка в лилаво,
която дава ти една надежда-
да се предаваш просто нямаш право,
природата в доброто те въвежда!
7 май 2020г., Симеоново
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари