РАЗМИСЪЛ ЗА ЛЮБОВТА
· 458 прегледа
Каквито и капани да й слагат,
когато е дошла по своя път,
ще оцелее, даже да я впрягат
със завист, ревност, яд и злобен прът.
Тя затова е обич, да успява,
защото нея Господ я е дал,
а другото полека - лека става
в живота толкова лъжливо бял.
Опората е тя. А не парите.
Тях ще похарчиш. Ала любовта?
Отиде ли си, постни са ти дните
и няма във живота пълнота.
Не слагай маски, не приемай маски.
А вярвай само в простите неща:
обича ли те, значи ще остане,
остане ли, живей за любовта!
8 май 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари