МНОГОЛЕТИЕ НА СТИХА
· 338 прегледа
Там някъде, из родовата нишка
или наречено научно - ген,
един поет е съществувал скришом
и тайничко е писал преди мен.
И стиховете, в куфара събрани
и скрити в най- голямото мазе,
излязоха наяве непризвани,
щом време за преместване дойде.
Добре че в жилищните ни промени
един талант невидим пак изгря,
че аз се чудех - на кого се метнах
в професии практични на рода.
И ето, по Задушница си спомних,
че всичко е един Божествен ред.
Необяснимо няма. Аз догоних
със думи наш предшественик- поет.
Но стиховете в куфари не крия,
тъй както той самият е желал.
То, бъдещето, стихове не трие,
човек навреме щом ги е видял.
Вселената отвсякъде открива
на стиховете пътя окрилен,
знам, че в небето някъде откликват,
тъй както са попаднали при мен!
6 юни 2020г., София,
по Задушница
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари