Премини към съдържанието
  • публикации
    655
  • коментари
    127
  • прегледи
    18147

МНОГОЛЕТИЕ НА СТИХА


 

 

Там някъде, из родовата нишка
или наречено научно - ген,
един поет е съществувал скришом
и тайничко е писал преди мен.

И стиховете, в куфара събрани
и скрити в най- голямото мазе,
излязоха наяве непризвани,
щом време за преместване дойде.

Добре че в жилищните ни промени
един талант невидим пак изгря,
че аз се чудех - на кого се метнах
в професии практични на рода.

И ето, по Задушница си спомних,
че всичко е един Божествен ред.
Необяснимо няма. Аз догоних
със думи наш предшественик- поет.

Но стиховете в куфари не крия,
тъй както той самият е желал.
То, бъдещето, стихове не трие,
човек навреме щом ги е видял.

Вселената отвсякъде открива
на стиховете пътя окрилен,
знам, че в небето някъде откликват,
тъй както са попаднали при мен!

6 юни 2020г., София,
по Задушница
Росица КОПУКОВА

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване