И ОЩЕ ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ

Аз обичам труда и почивката,
в ореола на смисленост цяла,
падам малко Росица бодливката-
като роза със ново начало.

В младостта си потичах по вятъра,
а сега го приканвам при мене,
ще му спретнем дуетно театъра:
да прочистим из болното време

всички делнични днешни безсмислици,
той е бърз, аз пък умно отсявам...
Размечтах се. Каква съм наивница.
Кой ще каже какво да оправям?!

Я напред. Има толкова работа.
И светът е създаден за двама!
Да, така е, но не и във блатото,
че тогава и щастие няма.

7 юни 2020г., София
Росица КОПУКОВА

СЛЕД ЗАДУЩНИЦА

Нали бе мрачно вчера и валя,
раздадох порции, запалих свещи,
пък станах рано днеска сутринта
на гробищата слънцето да срещна.

Народ, народ - на среща с онзи свят,
където близките отгоре ни помагат,
смирени хора търсят благодат
при мъртвите, те само я предлагат.

От чистене на бурени едвам
на юнско слънце аз не се опекох,
поседнах, поприказвахме и знам,
че някой иска мъничко утеха,

додето сме на родната земя,
додето можем просто да се срещнем,
човек с човека и душа с душа,
не " горе" , а по земната пътека....

7 юни 2020г., София
Росица КОПУКОВА