Те са за мнозина дарба да се отъркалят,
да се правят на велики, фино да те калят,
сто години да ги схванеш някога е малко
и да разбереш навреме колко са си жалки.
Отстраниш ли ги, тогава, ще следва обида,
прави се на свита Мара тази какавида,
зад гърба ти ще говори и ще убеждава
как си ти виновен, още, била пък тя права.
Щом намерят те пролука до някой със име,
лепват си се да бозаят като чуждо виме,
то не е добре, е вярно, да сме егоисти,
но от хитрите си няма по майстор - артисти.
Или пък ще се прилепи някой да копира,
сякаш взел му е на заем Божията лира,
без обаче да я върне, защото е нисък
и, каквото сам направи, прилича на писък.
Покрай тях и аз прихванах как се четат мисли,
не , не бягам, но усещам ги хората чисти.
Елегантно се измъквам аз от хитровея
и оставям го на празно вятър да го вее.
5 юли 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари