ПО ПЪТЯ НА ВРЕМЕТО
· 418 прегледа
Старият стенен часовник задъха и спря.
- Толкова,- каза ми вчера часовникаря.-
- Пускай го новия. Този е стара тъга,
колко години изкара - достойно изкара.
Щом няма безумия, времето нека върви.
Всичко се сменя, ние сме само останките
от спомени - нещо ни радва, и нещо кърви,
имаме радости, нишки от болки и рани.
Само животът да бъде нормално суров.
И да се борим за роля в житейската сцена.
- Сменяй, приятелю, вече часовникът с нов,
душата е важно докрай да не ни се променя.
5 юли 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари