НИКЪДЕ НЕ СПИРА МОЯ ВЛАК
Никъде не спира моя влак,
цял живот не спира да пътува,
неуморен, от зори до зрак
свят преброжда и не се преструва.
Даже да е в София, той пак
търси напосоки бреговете,
в чуждия живот намира знак
за всеобщност и красиво свети.
Скитница съм сякаш по душа,
карам си сама локомотива,
и пътува моята душа,
уж е тук, пък някъде отива.
Търси нови пътища безкрай,
сякаш иска просто да докаже,
че светът е хубав земен рай
и че тя го има и куража
да го стопли и обиколи
с думи, изпроводени до всички,
от които няма да боли,
те за обич само се изричат.
Никъде не спира моя влак,
но приятели по път оставя,
утре мога да се върна пак
и не искам никой да забравя.
21 август 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари