КАКВО МИ ЛИПСВА?

Но времето не спира своя път,
мени се и съдбата е различна,
уютен е домашният ми кът,
но делникът ми днеска е загрижен.

И станах си на шестдесет и две,
и не разбрах как бързо отлетяха
вълшебствата от детството, но не,
аз имам дом,любов, живот и стряха,

а те са тук и вярвам, че натам
със смисъл ще запълня празнините,
посоки имам още светли, знам,
и рано ми е още за звездите.

Светът дарен е с много красота,
а тя над лошотията изплува.
И нека го наситим с топлота,
приятели, само това си струва.

22 август 2020г., София
Росица КОПУКОВА