КОГАТО...
· 299 прегледа
Когато бродя аз из старините,
усещам се по- кротка и смирена,
защото надписите по скалите,
аз знам, че ще останат и след мене,
защото камъните надживяват
животите човешки многократно,
отиваме си с непростени грешки,
та в друг живот да дойдем пак обратно
и старите места да припознаем...
Какво сме ние? Част от цяла вечност.
Което пък за себе си не знаем,
ще донаучим в бъдеща далечност.
Загърбила отдавна суетата
от бляскава човешка мимолетност,
разкрива ни по мъничко Земята
как преходна е всякаква победност!
20 септември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари