Островърхите шишарки
са на страж във моя двор,
верни, предани другарки-
една до друга, цял отбор.
Жълъдите козируват
от историческия дъб,
узрели, шипките царуват
по своя междуселски път.
Орехите се приготвят
да стават есенен курбан,
а кестените светлооки
са пръснати като гердан.
Пазачи на душа и тяло,
лечебници от дядо Бог,
на есента единно цяло,
пристигат и си имат срок.
Докато есента минава
живеят те заради нас,
веднъж в годината узрява
плодът под есенната власт.
24 септември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари