По пътека от стихове крача
и край извори с жива вода,
много леко от утро до здрача
сме си просто душа във душа.
Няма никаква двойна измама,
мое време са, моя съдба,
друг намеря ли, ставаме двама,
всеки казва си свойта творба,
после трети, и ставаме трима
и така се лирично множим,
ала нека, да има, да има,
по пътеката да си дружим.
Нещо малко да взема и правя
аз от него лиричен герой.
И красиво наистина става
в моя път.Нека бъде и твой.
Аз обичам да ми е щедро,
да не свивам конци на кълбо.
Със поети върви се по- ведро,
а с приятели, още по.
30 септември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари