КОНТРАСТИ
· 275 прегледа
И съм малко бяла, и съм малко черна,
та макар да имам доста белота,
най- накрая става нещо двуизмерно,
нещо ми сивее в моята душа.
Но в света така е, светиш ли до бяло,
взимат те накрая за наивник пръв,
затова си нося в моето начало
белочерен обсег, без да имам стръв.
И съм убедена, няма да намеря
тука на Земята само доброта,
но със нея искам все пак да премеря
своите постъпки днеска по света.
Почвам със доброто. Но съм прозорлива
и докрай разкривам хорската тъма.
Боже, ти кажи ми, докато съм жива
как да се оправя с чуждата злина?
Дал си ми разумност, дал си ми почтеност,
ала те се бият в мрачния контраст.
Затова, признавам, че със малко черно
някога в словата го заливам аз.
30 септември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари