АКСИОМА
· 371 прегледа
Не признавам второ място в любовта,
не го изисквам, ала го излъчвам
и много ясно го показвам при това,
и всеки е свободен да си тръгне...
Да, доброволно пада крепостта
за съжаление,със куп проблеми,
със доста грешки, със наивността....
И я лекувам с моите поеми.
С мънистата от разнородни дни
опитвам да съзиждам красотата,
макар, признавам, честичко тежи,
и идва час - затварям им вратата.
Нов ден приижда с нова светлина,
зад нея кретат другите проблеми,
изстрадали души без топлина,
които да лекувам пак с поеми...
Различен е в живота всеки шанс
и загубите всъщност са печалби,
за мене Бог посочил е в аванс
как да въздигам аз човеци слаби.
28 октомври 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари