Имах нужда да видя Балкана,
ей така, да го мина надлъж,
да въздъхна в горите му рано,
както било е и то неведнъж.
Беше хубав. И горд. Исполински.
А отдясно ми Средна гора.
И лети, по шосето планинско
една чиста добра светлина.
Върховете мълчат. Величави.
А надолу, в самите поли
бели къщи в душите посяват
пак надежди за хубави дни.
Имах нужда да видя България
ей така, по балканския път,
този същият - вечният, старият,
там, където героите спят.
И зад мрачната наша история
да просветне една бъднина,
но реална, не само утопия,
за щастлива духовна страна.
И в сърцето на новото време
пак Балканът е стожер за нас
и напомня: устойчиво племе
оцелява при всякаква власт!
1 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари