В ЛУНА ПАРКА
· 326 прегледа
В Луна парка мечтите от моето детство
пораснаха бързо в реални мечти,
поеха ги стихове - мое наследство,
душата узря и ги превъплъти.
Но връзката с детството аз не загубих
и в парка се качвам на влакче до днес,
не съм само аз и други са луди,
подобно на мен, като пролетна вест
годините в детство не могат да върнат,
но връщат сърцата, по детски звънят,
поемат ги смело мечтите с крилата
и губи се възраст по светлия път.
Когато животът ни дава и здраве,
и обич ни дава, то Бог е със нас,
това е достатъчно. Нека тогава
и ние да бъдем от детството глас,
и ние да бъдем щастливи във песен,
в широка душа и в красиви мечти,
и всички сезони - от пролет до есен
в сърцето да пеят: " Живей и бъди!".
3 ноември 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари