На моя бряг е тихо и красиво,
вълните на душата са прозрачни
и всяка фибра потреперва жива,
и любовта е с теб нееднозначна,
променя цветовете на живота,
загадка е, но хубава загадка,
че младостта веднъж ще ни споходи
и биографията й е кратка.
Не се отправяй в грешната посока
на мисли илюзорни, нереални,
защото може да премине срока
на шанса бъдещето да го хванем.
Ако си търсиш бури и метежи,
върви, аз просто няма да те спирам,
преминат ли край моя бряг мъжете,
умея светъл бисер да намирам.
4 ноември 1982 г.
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари