Поетите Бог праща затова
да бъдат жар, емоция и бъдност,
но зад изстраданите им слова,
пресекли всякаква житейска трудност,
да носят съзерцана красота
и тя отнякъде да блика ярко,
реалност да превръщат от мечта,
от драмата да сътворят начало,
поетите са със души на птици,
хем земни същества, хем малко не,
на най-добрите дава им зеници
Отеца, да проглеждат с векове
напред, нагоре, затова се виждат
и отдалеч на прицел са оттук,
защото те с душата си съзиждат,
където не е дадено на друг.
5 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари