На път, на Симеоновския път
съзрях дърво с листа невероятни,
не знам и как се казва, но светът
видя ми се във съвършенство някак.
Такава пъстрота в едно листо!
И всяко следващо е по- красиво.
И дарбата на Бог разбрах защо
над всичко друго прави ме щастлива.
Корона от неземни цветове.
Аз онемях, изпуснах автобуса...
Дали не бях във нови светове,
които есента ми нарисува?!
Как се събра такава пъстрота?
Ноансите не мога да изкажа.
Художник няма за това ръка.
Небесно майсторство. Какво да кажа?!
И, без да искам, сякаш впечатлих
и други хора. Гледат с мен дървото!
Не мога да го претворя във стих,
но предизвиках в хората доброто!
6 ноември 2020г., Симеоново - София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари