Над София се стелнали мъгли
загадъчни, като пердета сиви,
неразгадани сънища в зори
се губят във посоки причудливи.
И сякаш идва ноемврийски знак
животът да тече със блага бавност,
не можеш вечно да си като влак,
природата подсеща ни за плавност,
ще се стопят мъглите към обяд,
а ние ще сме пили чай със обич,
ще преоткрием този хубав свят,
обгърнат от домашния ни обръч
и защитен от свади и кавги
със топлината на ръце и думи.
Нека да идват сивите мъгли,
да ни напомнят колко сме си нужни.
В живота просто всичко е баланс,
душата търси място за почивка,
отдалечили делника от нас,
да се спасим във ласка и усмивка.
26 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари