От крушите на дядо капе сок,
дървото е над шестдесет години,
кой посади това дърво - оброк
да божествее в нашата градина?
Разнася се небивал аромат
и още круши ям една след друга,
сам Бог ли даде тази благодат
или и дядо имал е заслуга?
Отчупиха се клони, на инат
то по- заякна и снага изправи,
със мъдрост от невидимия свят
пак ражда плодове- красиви,здрави.
Дървета не посичам, изясних
на моите съвременни съседи,
дървото се полива и със стих
и даровете са безкрайно щедри.
Понеже не послушах ваш съвет,
сега ви черпя круши-вкусотия,
хапнете си, от стария завет
на дядо знам: дърво да не затрия.
26 ноември 2020г., Симеоново,вилата
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари