ЗВЕЗДОБРОЕНЕ
· 399 прегледа
Веднъж започнах да броя звезди,
от Симеоново се виждат ясно,
красиви, едри, бляскави, добри,
като очи на Бога безпристрастни.
Не са премного по това небе,
тъй както са и земните таланти,
онези горе си блестят добре,
а тези долу са сред интриганти.
Голям кураж да се родят с талант
и в сложни векове да оцелеят,
поет, художник или музикант,
какъвто и да е, но тука грее
и пали страсти, пали завистта-
между възхитата и суетата,
да бъдеш просто приживе звезда
не си е лесно долу на Земята.
Безсмъртието има си цена.
Звездите от тълпите са по-малко.
Размислих се. Оставих на нощта
да бъде фон на звездните каляски.
Поспах. Дойде денят и избледня
и всичко звездно, блеснало в небето.
Така по-леко посредствеността
минава и живее в битието!
29 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари