КОГАТО СИ ОТИДЕ БЛИЗЪК
· 434 прегледа
Когато си отиде близък
и път поеме към звездите,
разтърсва безнадежден писък
и делника ни, и душите.
Ала когато си отиде
поет - и ангелите чакат
да го посрещнат и помилват,
защото е напуснал мрака
и е дошъл при светлината,
която долу сам възпявал,
със лириката, с красотата
и със духовната си дарба.
Но тука стиховете плачат
ведно на хората в сълзите,
души, които много значат,
души, които имат име.
Ще разпилеят вековете
пак мъдрословната им слава,
но Бог е милостив, след време
той други бисери ще дава!
30 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари