• публикации
    662
  • коментари
    121
  • прегледи
    212319

Връщане в миналото

smirena

233 прегледа

Не бих могла да забравя миговете преживени с теб,историите за твоя труден,но интересен живот.Искам да напиша за теб,с благодарност за всичко,което си направила за мен.

Баба ми беше от бедно семейство и рано я задомили за богат земевладелец-дядо ми.Той имаше голямо сърце ,в което имаше много място за мен.Когато се удрях или бях болна той плачеше заедно с мен.

Дядо ми беше сред най-образованите в селото.Силата му беше математиката,не случайно работата му бе свързана с нея.Когато вече не работеше, по-стар и мъдър ми помагаше в училище.

Смъртта му ме съкруши,бях малка и ми беше трудно да приема,че го няма.С баба ми често разглеждахме негови снимки.Особено впечатление ми правеше тази,на която бе със костюм,млад,строен със жилетка,а пръстите му бяха пъхнати в малкия джоб. Сакото бе наметнато и се виждаше златен ланец.Не знам защо, но тази снимка се запечата в съзнанието ми.Вдъхваше респект, който бе запазил до края на живота си.

С баба ми често седяхме на сайванта,така наричаше покритата част пред малката и къща.Разказваше ми как ,дядо ми след смъртта на баща си изпълнил волята му и дал зестра на трите си сестри,като разделил земята по-равно на всички.

Баба ми ,вече в богато семейство,със съгласието на дядо ми е помагала на близките си, които без помощта и нямало да оцелеят.Понякога, замисляйки се за всичко това,се убедих,че има много неблагодарни хора.Заради паметта на баба и дядо искам да им простя!

Разказите на баба бяха много,но си спомням за плодородните ниви, овощните градини натежали от плодове.Когато ми разказваше,че са имали ратаи и тя се е старала да облекчи труда им,имах резерви.

Един ден на гости дойде непознат човек.Говориха дълго, като добри приятели.Когато си тръгна я попитах кой беше този човек-Нашият ратай-спокойно ми отговори баба.Този човек не беше здбравил добрините и.

Баба ми беше набожна,там вътре в себе си бе убедена,че Бог съществува.Казваше ми ,че той дава изпитания, на този, който може да ги понесе.

След дядо ми ,баба загуби най-скъпото за една майка,сина си.

Може би не съм успяла да напиша всичко,но там в сърцето ми има едно кътче само за Тях.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход