Шепот

Ти чувал ли си

ромон на поточе,

слушал ли си

шепота на вековни дървеса.

Разказват ни за отминали

дни и хора преминали.

Всяко листенце,падайки

носи нежност и тъга,

от раздялата с дървото.

Докосвам грапавата

му кора и усещам

топлина и сила.

Дланта ми го гали,

усещам шепот,

за минали години.

През ръката си чувствам,

как силата си предава.

Отминавам загледана напред,

със сърце,изпълнено

със сила.

Изправям глава

със забързани стъпки,

вървя по своя път,

уверена,истинска.