Отново

Отново ще посрещам слънцето.

Ще пия с пълни шепи,

от мъдростта на вековете.

Прекланяйки се

пред вълнуващи платна,

ще искам да съм част

от нечие творение.

Отново ще мокрят сълзи

лицето ми,

чувайки вълшебни звуци.

Отново ще се раждам

и умирам.

Отново ще обичам

и ще страдам.

Очи вперени

в мрака,

ръце протегнати,

за топлота и обич.

Душа изпълнена

с вяра и надежда ,

със топлите си устни

ще прошепна,

обичай ме,

денят е може би последен,

с нежни пръсти

обичта ти ще улавям,

със устните си ще

пия ненаситно любовта,

очите ми ще впиват взор,

за да не могат да забравят...