Блян

Усмихна ми се слънцето,

озари с усмивка деня.

Лицето ми сияеше,

чувсвах нежния полъх

на вятъра.

Омайваше ме,

уханието на цветя.

Погледнах необятното

небе-с благодарност.

Вървях край дървета

и пъстри поляни.

В миг, кон като стрела,

прелетя край мен.

На него ездач с развени коси,

със сини като езера очи,

потънах в тях,а той отмина.

Замислена продължих,

дочух конски тропот,

спря до мен,скочи от коня,

погледна ме и тръгнахме двама.

В безвремието на моя блян,

погълната от две очи,

хванала протегната ръка,

захласната в магическа усмивка,

оставих моя рицар да ме води.