Слагам бялата капела,
бермудите и шик блузон,
и гледам тези онемели
от летни жажди шик гарсон.
Пък пускам и едно ветрило
и малко манекенски ход,
да има малко: "Ало, мило!".
Няма да кажа: " Идиот!".
Усмихнато ще го отмина,
да плакне слънчеви очи,
то Лятото е за двамина,
разплело златните лъчи.
Оставям го да помечтае,
пък виж, намерил си жена.
Добричка съм си, то се знае,
и под капелата звъня,
и зная, погледи обръщам,
раздвижвам въздуха с ръка,
аз просто Лятото прегръщам,
но знам си пътя досега.
26 юни 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари